Легализация
Легализацията на документи е вид удостоверяване на автентичността и верността на документа, прави се на документи необходими за чужбина или издадени там, необходима е при почти всички случаи.
Легализациите на документи в България се извършват съгласно ПРАВИЛНИК за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа (Загл. изм. - ДВ, бр. 96 от 1982 г.) и съгласно многообразието от наредби и други нормативни документи на различните ведомства.
Легализацията представлява процес на свързани заверки в различните държавни или частни инстанции, като последната такава инстанция в България е oтдел “Консулски отношения„ към Министерство на Външните работи на Република България.
Ние сме фирма специализирана в извършването на подобен род услуги.
По–долу можете да се насочите към най–често срещаните случаи при които се налага легализация на документи и преводите им.
Документи за обучение / работа
Различните държави, а също и различните учебни заведения имат своите изисквания към документите на кандидатстващите за обучение. Това означава, че първо трябва да се запознаете с тези изисквания и да прецените дали отговаряте на тях.
Агенцията може да предостави всички необходими услуги свързани с преводите, легализацията, заверките в различни посолства (ако такава е необходима) а в някои случаи можем да Ви предоставим и допълнителна информация по отношение например на конкретни изисквания в някои държави или протичащи в момента кампании.
Можете да ни изпратите документите, които е необходимо да бъдат легализирани по пощата или чрез куриерска фирма (необходима е предварителна уговорка), а ние ще извършим всички необходими действия, както за превода на документите, така и за легализацията, заверяването на допълнителни копия и евентуално изпращането в чужбина на документите Ви (препоръчително е последното да се прави единствено при липса на време с цел спазването на краен срок).
Документи от чужбина
Всички официални документи идващи от чужбина, според българските закони, подлежат на легализация и/или удостоверяване (заверка) верността на направения им превод.
За целта преди няколко години България ратифицира Конвенцията за премахване изискването за легализация на чуждестранните публични актове сключена на 5 октомври в Хага известна като Хагската конвенция. Съгласно тази конвенция всички документи идващи от страните ратифицирали конвенцията трябва да са снабдени с т. нар. APOSTILLE, печат, който се поставя от оторизираните за това власти в съответната държава (обикновено Министерство на правосъдието, общинска или полицейска служба). По този начин се избягва допълнителното заверяване на документите идващи от чужбина в съответните дипломатически и консулски представителства в България.
Съществува и друг режим за легализация на документи с някои страни на основание т. нар. договори за правна помощ. Това са нормативни документи- договори сключени между България и други страни (например страните от бившия соц. лагер). В някои случаи би могло да е по-лесно да се използва наличието на такъв договор с някои страни за да се улесни легализацията на някои документи. Съществува обаче, възможност за отказ от страна на МВнР да извърши легализация на документи идващи от някои от тези страни поради специфичните условия посочени в съответния договор или поради промяна на междудържавните отношения.
- Списък на страните ратифицирали Хагската конвенция;
- Списък на страните с които България има сключен договор за правна помощ.
Документи за чужбина
Почти винаги официалните документи предназначени за чужбина, подлежат на легализация и/или удостоверяване (заверка) верността на направения им превод.
За целта е необходимо тези документи да преминат през поредица от различни заверки, удостоверяващи истинността им. Например едно свидетелство за съдимост трябва да бъде в оригинал снабден с подпис на съдия и на секретар на съда, а след това се заверява от Министерство на Правосъдието на Р. България, където неговата автентичност се удостоверява с поставянето на т. нар. АПОСТИЛ съгласно конвенцията за премахване изискването за легализация на чуждестранните публични актове сключена на 5 октомври в Хага известна като Хагската конвенция. Съгласно тази конвенция всички документи идващи или заминаващи за страните ратифицирали конвенцията трябва да са снабдени с т. нар. APOSTILLE, печат, който се поставя от оторизираните за това власти в съответната държава (oбикновено Министерство на правосъдието, общинска или полицейска служба). След това този документ се превежда и превода му се заверява в отдел „Консулски отношения“ към МВнР.
По този начин вашите документи ще бъдат признати в повечето страни ратифицирали конвенцията без допълнителни заверки. Съществува и друг режим за легализация на документи предназначени за някои страни на основание т. нар. ДОГОВОРИ ЗА ПРАВНА ПОМОЩ. Това са нормативни документи- договори сключени между България и други страни (например страните от бившия соц. лагер). В някои случаи би могло да е по-лесно да се използва наличието на такъв договор, за да се улесни легализацията. Съществува обаче, възможност за отказ от страна на МВнР да извърши легализация на документи идващи от някои от тези страни поради специфичните условия посочени в съответния договор или поради промяна на междудържавните отношения.
- Списък на страните ратифицирали Хагската конвенция;
- Списък на страните с които България има сключен договор за правна помощ.
